Акумулаторите са вторични химични източници на електричен ток. Те са устройства, в които електричната енергия се превръща в химична и обратно. Първоначално под действието на външен източник на постоянен ток се акумулира химична енергия. Това характеризира зареждането на акумулатора. Във втория етап, експлоатацията на акумулатора, химичната енергия преминава в електрична в резултат на протичаща токообразуваща реакция. Акумулаторите биват оловни и алкални.
Акумулаторите са вторични химични източници на електричен ток. Те са устройства, в които електричната енергия се превръща в химична и обратно. Първоначално под действието на външен източник на постоянен ток се акумулира химична енергия. Това характеризира зареждането на акумулатора. Във втория етап, експлоатацията на акумулатора, химичната енергия преминава в електрична в резултат на протичаща токообразуваща реакция. Акумулаторите биват оловни и алкални.
От алкалните най-разпространени в практиката са желязо-никеловите акумулатори. Те се състоят от два перфорирани електрода от никелирана стомана, в които е поставена активна маса. На отрицателния електрод активната маса е от високодиспергиран железен прах с живачен оксид, а на положителния електрод – от никелов хидроксид с графит. Електролитът е 30% калиева основа. Техни основни предимства са по-малката маса, по-дългия експлоатационен период и по-голямата устойчивост при удар, температурна промяна и краткотрайно претоварване. Недостатъците са невисокото им ЕДН и нисък КПД.
Аналогични на желязо-никеловите акумулатори, но с по-висок КПД. Основната разлика е че активната маса на отрицателния електрод е на базата на кадмий