Вероятно много хора не знаят, че един от най-страшните замърсители на околната среда са батериите, които изхвърляме в кофата за боклук. Днес те са навсякъде, включително и на места, където не всеки се замисля, че са поставени - от стенния часовник и дистанционното на телевизора, до мобилния телефон и преносимия компютър. Все по-нарастващата им употреба генерира огромно количество тежки и опасни химикали, които чрез боклука попадат в почвите и способстват за непредсказуеми последици в бъдещето.

Автомобилен акумулатор е тип акумулатор, доставящ електрическа енергия в автомобила. Той може да бъде Стартерен, доставящ електричество до стартера, светлините и запалителната система на двигателя, или Тягов - използван като основен източник на електромобила. Автомобилните акумулатори имат различно използване и други елементи са използвани заедно с олово - калций, кадмий или стронций за промяна на плътността, твърдостта или порестостта на пластините, позволяваща по-лесното им производство.

Рециклирането на батериите представлява подмяна на акумулаторните елементи в тях с нови и евентуално препрограмиране или подмяна на контролера на заряда. Успехът не винаги е гарантиран, защото контролерът, разположен в батерията, може да е повреден или умишлено да не допуска подмяна на акумулаторните елементи. Съществуват различни методи за сработване на контролера с новите акумулатори, за да се повиши успеваемостта.

През 1938 г. австрийският археолог д-р Вилхелм Кьоних открива в килера на музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина съдържа меден цилиндър с размери 13 на 4 см. Краят на медения цилиндър е запоен с оловно-калаена сплав в съотношение 60:40, равняваща се на най-добрата съвременна сплав. Долната част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с нещо, подобно на смола или асвалт. Друг изолационен слой асвалт запечатва върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка, изправена в центъра на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от киселина. Имайки познания в областта на механиката, д-р Кьоних се досетил, че тази конфигурация на глинено гърне не е случайна и всъщност е древна материя. Древната батерия в музея на Багдад датира от Партианската персийска окупация, между 248 г.пр.н.е. и 226 г.